Личности ПДФ Печат Е-мейл
Малкото планинско градче има неизмеримо голям принос в историята на нашия народ, на българската култура, книжовност и език. Това признава и летописецът на въстанията Захари Стоянов, който удивен възкликва: “Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци!  Необяснимо!”  

Наистина, десетки са големите личности, родени във възрожденска Копривщица, които играят важна роля в стопанския, обществения, политическия и културен живот на България преди и след Освобождението.

Любен Каравелов – писател и идеолог на българската национолно-освободителна революция, който написа „химна” на Копривщица „Хубава си, моя горо”; апостолите – високо образованият, на жертвал всичко за свободата Тодор Каблешков; войводата Георги Бенковски, който извика: „Вървете! Да мрем! Ставайте, робове! Аз не ща ярем!” и „цял народ смело тикна с своя крак”. Първото правителство на Източна Румелия (Директорат) в Пловдив се състои главно от образовани и тачени копривщенци: Йоаким Груев, Тодор Кесяков, д-р Георги Вълкович, Михаил Михайлов, а полк. Константин Кесяков е първият началник на Румелийската полиция. Петко Каравелов – братът на Л. Каравелов, е министър-председател на Княжество България и председател на Либералната и Демократическата партия. По майчина линия с Копривщица са свързани министър-председателите Константин Стоилов и Иван Евст. Гешов, Михаил Маджаров, който е председател на Народното събрание, министър и дипломат, пълномощен министър в Лондон и Петербург; Рашко Маджаров – министър и дългогодишен депутат от Пирдопска околия. Дъщерята на М. Маджаров – Анна Каменова е писателка, авторка на романа „Харитининия грях”, съпруга на академик Петко Стойнов – учен, политик и общественик.

Тук е роден и тук открива първото българско класно училище Найден Геров – учител и книжовник, автор на първата българска поема „Стоян и Рада”, на първия Речник на българския език (в 5 тома), дипломат, основоположник на модерната образователна система в българското училище и езикознание. Копривщенец – Лука Касъров, български просветен дееец и библиограф, е създателят на първата българска енциклопедия „Енциклопедически речник”.

Копривщица е роден дом на нежния лирик поетът Димчо Дебелянов, оставил кротко чакащата го майка завинаги под „белоцветните вишни” на бащината стряха. Достолепният Дебелянов род е дал на България и големия архитект Вельо Дебелянов, чиято е заслугата за спасяването на Копривщица от разрухата и обявяването ù за град музей.

Много са дали на България фамилии като Каравелови, Герови, Груеви, Каблешкови, Маджарови и др. Изселилите се в Пловдив знатни фамилии на Чалъкови, Моравенови, Чомакови, Герови, Груеви, Каблешкови със смелата си и неотклонна просветна и църковна дейност спасяват града от погърчване. Знатни и тежки са били фамилиите на бегликчиите, много имане са имали, но и много са  рискували по несигурните разбойнически пътища на Европейска Турция: Чалъкови, Чомакови, Доганови, Каравелови, Каблешкови, Десьови, Моравенекови и др. С иглата, със занаята, с усърден честен труд се замогнали и издигнали занаятчийски фамилии като Ослекови, Млъчкови, Дебелянови, Гайтанекови, Налбантови, Джамбазови и др.

Дарителството, мецанатството, издигането на общественото благосъстояние е въпрос на дълг и чест за възрожденския копривщенец. Тежки търговски кесии са развръзвали за своето родно място Маджарови, Козинарови, Палавееви, Будинови, Лютови. Замогналите се копривщенци строят чешми, мостове, поддържат улици, двете черкви, училището, читалището, изграждат мавзолея костница, паметника на загиналите във войните за обединението на България (Н. Петров). Цели дарителски фамилии и до днес се споменават с благодарност за стореното от тях: Личеви даряват къщата си за ученическа трапезария, Маджарови строят чешми, заедно с Джартазанов инициират залесяването на околните местности и спасяват града от сушата и пороите. Доросиеви, Фитлекови, Калъчеви, Млъчкови и мн.др. не жалят средства за мостове, чешми, за образованието на своите съграждани. За своята изключителна щедрост към родния си град най-големият дарител – хаджи Ненчо Д. Палавеев, с признателност е назован копривщенски благодетел. С негови средства са издигнати камбанарията на църквата „Св. Николай”, сградата на читалището, което днес носи неговото име, костницата мавзолей, открита е Класическата гимназия в града с преподаватели от Западна Европа, изучили са се десетки българчета и пр. Представители на друга предприемчива и будна фамилия – Грозлекови, са съградили три чешми във и извън града, подпомогнали са изграждането на параклиса на вр. „Св. Спас”.

В този ред може да се продължи още дълго, защото много са потомците на старите копривщенци, които, следвайки примера на своите предци, помагат в днешните трудни дни да не помръква славата на Копривщица като еманация на българската душевност, просвета и култура.

 


 
Български (България)English (United Kingdom)

Онлайн резервации

Копривщица 2077,

ул. "х. Ненчо Палавеев" № 15,

Рецепция - 0887 398713, 07184 2123, 07184 2144

Управител - 0894 747263,  0889 070077, 0879 016171

е-мail -  info@hadjiite.bg

 

Търсене

created by Optimall Solutions