История ПДФ Печат Е-мейл
Историята на Копривщица, макар и недостатъчно проучена, дава сведения за град, възникнал в относително по-ново време. Ако се доверим на изследването и безспорния авторитет на професора по стара история Гаврил Кацаров, трябва да кажем, че в най-древни времена тук вероятно са живели тракийци, като през годините на Първото (681-1018 г.) и Второто българско царство (1185-1396 г.), та дори и чак до 1443 г., когато византийски хронист споменава областта между Филипопол и Златица, няма данни за живот. Това са косвени извори, защото всички писмени източници са погълнати от пламъците на кърджалийските пожари и опустошения на селището по време на османското владичество. Затова времето, към което трябва да отнасяме създаването на копривщенското поселище е вероятно някъде към втората половина на ХVI в. Вероятно първите заселници са били романизирани скотовъдци и гръцки каракачани, но заради названието на Арнаут махала и извора Арнаутец, а също и по други езикови данни се приема, че не по-рано от края на ХVII в., са дошли български преселници от Югозопадна Македония и Албания.

В края на ХVIII в. Копривщица достига своя връх в стопанското си развитие и нейните жители са около 12 000 на брой. След погрома на Априлското въстание и разорението на града копрившенци започват да намаляват и селището повече никога не достига някогашното си благосъстояние.

В годините на ХIХ-то столетие градът е голямо търговско и културно средище със силно развити скотовъдство, занаятчийство и търговия, важен културно-просветен и книжовен център, което не остава незабелязано от погледа на кърджалиите и турския хегемон. Като последица в края на ХVІІ в. и в началото на ХIХ в. кърджалийски орди разграбват и опожаряват на три пъти цветущото селище – 1793, 1804, 1809 г. Много семейства завинаги напускат родното си място, но има и жилави копривщенци, които остават, а други се връщат и от пепелищата и руините на града изграждат онези шедьоври на Българското възраждане – къщи, храмове, чешми, улични ансамбли, мостове, чиято красота и майсторство ги превръща в неповторими образци на българската и световна куртура. Най-красивите възрожденски къщи, които и до ден днешен удивляват всеки днешен посетител на града с хармонията и великолепието на стила си, са построени след Кримската война.

32  c

Ролята на Копривщица като културно-просветен и книжовен център  през Възраждането е добре известна на всеки просветèн българин. Нека припомним, че още през 1822 г. в дарената от чорбаджи Вълко Чалъков къща, започва да приема ученици първото общинско училище, което бързо отеснява за жадните за познание копривщенски деца. Отново с благородно дарение, същият този чорбаджия през 1837 г. край р.Тополница построява ново училище, съществуващо до ден-днешен, в което един от първите учители е Неофит Рилски, и което привлича ученици от всички близки околии. През 1846 г. от Русия се завръща изучилият се даскал Найден Геров. Той открива първото класно училище, в което се преподават най-модерните за времето си дисциплини.

Копривщица е пример на всички значими процеси, развиващи постепенно нашето възрожденско общество. Не трябва да пропуснем и Читалището, построено през 1869 г. и днес носещо името на копривщенския благодетел хаджи Ненчо Палавеев, с чиито средства то е изградено. Библиотеката на читалището пази безценни екземпляри от Възраждането и днес наброява над 34 000 тома. Между тях са произведенията на родените в Копривщица поети и писатели – Димчо Дебелянов, Любен Каравелов, Найден Геров, Михаил Маджаров, Анна Каменова, архим. Евтимий и мн. др.

С право руският учен професор Григорий Венедиктов – признат познавач на историята на българския книжовен език, когато говори за състоянието на книжовната ни школа през Възраждането, отбелязва”...само една Копривщица със своите 10 автори, родом оттук, е дала на българското книгопечатане от епохата на Възраждането повече книги, отколкото всички автори, родени в Западна България (87) или Македония (92), и почти толкова книги, колкото са издали всички местни рупски (югоизточнобългарски) автори...” Проф. Венедиктов установява, че тези 10 копривщенски автори са създали 126 книги!

36   23

Делото на непокорните копривщенски войводи и хайдути – Дончо Ватах, Детелин, Богдан войвода, Мангър, Драгой намира своето естествено продължение през 1870 г., когато В. Левски заклева в ревълюционния комитет на града учители и свещеници, търговци и занаятчии. Гордите и непокорни планинци, водени от апостолите Тодор Каблешков и Георги Бенковски (Гаврил Хлътев) първи въстават и запалват пожара на бунта. След Априлското въстание 1876 г. градът е плячкосан, част от жителите му са избити, а други – цели заможни фамилии, се изселват във Филибе (Пловдив) и София. Градът започва да запада.

Разрухата е спряна с обявяването на Копривщица за град музей през 1952 г.  През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм.

Реставрирани и обновени, грейват старите чардаклии къщи, каменните мостове са възстановени, потича вода от отдавна пресъхналите чешми, връща се възрожденската атмосфера в запазените улични ансамбли, строят се нови, все по-красиви къщи, чиито екстериор следва старинния стил, докато интериорът им предлага на туриста удобствата на ХХI-то столетие.

 
Български (България)English (United Kingdom)

Онлайн резервации

Копривщица 2077,

ул. "х. Ненчо Палавеев" № 15,

Рецепция - 0887 398713, 07184 2123, 07184 2144

Управител - 0894 747263,  0889 070077, 0879 016171

е-мail -  info@hadjiite.bg

 

Търсене

created by Optimall Solutions